петък, 5 май 2017 г.

Легендата за Свети Георги

СВЕТИ ГЕОРГИ И СУРА ЛАМЯ

по материали на Тодор Моллов

Днес е Гергъовден - денят, в който се чества празникът на Св. Георги Победоносец и денят на храбростта на българската армия.



На Гергъовден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя. Според Националния статистически институт в края на миналата година Георги е най-разпространеното мъжко име в България. Носят го близо пет процента от мъжете у нас или около 200 хиляди българи, които празнуват днес.

Легендата за свети Георги, който убива змей, е широко известна в целия християнски свят. Затова се постарах да намеря един от най-старите писмени извори. Честит празник на всички именници :) !!!

Източник:

"Златната легенда или жития на светците". Съставена от Якоб де Воражин, архиепископ на Генуа, 1275 г. Първо издание 1470 г. Преведена на английски от Уилям Какстън, първо издание 1483 г. Редактирана от Ф. С. Елис, "Темпъл класикс", 1900 г. (Преиздадена 1922, 1931 г.)
Тази глава е от Том 3



Св. Георги бил воин, родом от Кападокия*. По някое време той дошъл в провинцията на Либия, до град, който се зовял Силен**.
------------------------------------------------
* Кападокия е обширна високопланинска област в централна Анатолия, гръцкоговоряща част от Римската империя в източната част на Мала Азия (днешна Турция)

** Предполага се, че се има предвид град Сирен, тогавашна гръцка колония в Северна Африка. (Според друга версия на легендата, чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където днес почиват мощите на светеца, без главата му)
-----------------------------------------------
И край този град имало блато ли, езеро ли, където живеел змей, който тровел цялата страна. И по онуй време хората били сбрани, та да го убият, ала когато го видели, побягнали. И когато той наближил града, отровил хората с дъха си, и поради това жителите на града му давали всеки ден по две овце, та да го хранят, задето нямало да стори зло на хората, а когато овцете се свършили, бил взет човек и овца. После в града бил издаден указ, че трябва да бъдат отвеждани децата и младите от града по жребий, и всеки един който се падне, бил той знатен или беден, трябвало да бъде предаден, щом жребият падне на него. И тъй се случило, че много от хората в града били сетне предадени, дотолкова, че жребият паднал върху царската дъщеря.Според легендата на връщане от воински поход Св.Георги видял плачещата девойка край езерото.



Напразно светецът-воин се опитвал да убеди нейния баща да се откаже от своя бог и кървавите жервоприношения в чест на чудовището, а да приеме християнската вяра, която изисква най-вече смирена доброта и милостивост. Накрая царят приел да се покръсти заедно с целия си народ само ако младия воин докаже силата на своя Бог и победи змея. Георги приседнал край езерото и като склонил глава в скутите на красивата девойка, задрямал.

Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се показал огромния змей, който се устремил към обречената му жертва. Девойката заплакала, една сълза капнала върху лицето на момъка и го разбудила. Св. Георги се качил на коня си и изтеглил меча си, и го наложил с кръстния знак, и препуснал смело към змея, който идвал срещу него, и го поразил с копието си, като го ранил тежко, и го съборил на земята.



После светецът казал на девицата:

- Свали пояса си и го вържи на шията на змея, и не се плаши.

Когато тя сторила това, змеят я последвал, като че бил кротко и послушно добиче.



Тогава тя го завела в града, а хората избягали в планините и долините, и занареждали:
- Горко ни! Горко ни! Всинца ще погинем.

Тогава Св. Георги им казал:
- Не бойте се от нищо повече, повярвайте във Бога Исуса Христа, съгласете се да бъдете покръстени, и аз ще убия змея.

И тогава царят бил покръстен, както и всички негови поданици, а Св. Георги убил змея и отсякъл главата му, и заповядал да бъде хвърлен в полето, и те взели четири волски телеги, с които го изкарали извън града.

После там били покръстени цели петнайсет хиляди души, без да се броят жените и децата, а царят построил църква на Светата Дева и Св. Георги, в която и досега блика фонтан от жива вода, която цери болните хора, пиещи оттам. Така царят удържал на думата си и приел християнството заедно с целия си народ, а Свети Георги се прибрал в своя роден край, където вече били чули за славния му подвиг...



Макар че мотивът за убийството на змей е твърде древен, той навлязъл като самостоен епизод в житието на Св. Георги доста късно - това станало едва през 10-11 век, когато християнството утвърдило своите позиции и обхват далеч извън пределите на първоначалното му разпространение.

От една страна, прикрепването му тъкмо към този светец иде да ни подскаже, че новопокръстените народи все още пазели старинните си митологични представи за двуединството между божествата покровители на земеделието и войната (името Георги е гръцко и значи "земеделец", но същевременно звучи близко до тракийското "херой" - герой). От друга страна, този мотив бил важен и за самите християни, които осмисляли змееборския подвиг символично - той бил доказателства за силата на вярата в Христос над вярата в много богове (езичеството).



Още в миналия век изследователите установили, че един от най-важните митове на много народи, обитаващи Европа и Азия, бил този за победата на Върховния Бог над неговия Противник - Змея на Дълбините. Присъствието му в толкова много културни традиции се дължи на факта, че всички тези народи имали някога общ произход - живеели в една обща пра-родина и говорели един общ пра-език.

За разлика от нас те схващали Пространството и Времето в тяхното неразчленимо двуединство, което имало свое начало и край в рамките на един годишен цикъл. И когато идел краят на годината, отмервана по хода на небесните светила (Слънцето, Луната и някои съзвездия), те вярвали, че пространството и времето губят своята подреденост, че Вселената се разпада. Доколкото и двете важни съставки на Космоса имали своите свещени точки (Центърът на Пространството и Началото на Времето), хората вярвали, че в Края тъкмо те са станали обиталище на оная неизвестна заплашителна сила, която искала да овладее света на хората и завинаги да го държи в своята зловеща власт. Тази сила се противопоставяла на Реда и била наричана Хаос, а в митовете била представяна образно като чудовище от типа на змея (дракона, ламята).



Нашествието на змейското начало в Последното време се схващало опит за разрушение за хармонично подредения свят, сътворен в Първото време от Върховния Бог-Творец, което задължително изисквало Двубой между тях. Във всички известни митове победата е на страната на Върховния Бог, който се представял като мълниеносен Гръмовержец (от типа на древноиндийския Индра, древногръцкия Зевс или древнославянския Перун), а Змеят бива обезглавен, изпепелен или насечен на късове.

И ако при заплашителното нашествие на Змея в края на годишния цикъл, Времето и Пространството са видимо намалели (някъде се представят като свити в една точка подобно на жълтъка в яйцето или на човешкия ембрион в майчиното лоно), след победата те разбухват подобно на току-що замесено тесто, и възвръщат старото си положение - Светът се създава наново. Оттук става ясно, че змееборския мит и митът за сътворението на света са варианти на един и същи първоначален мит.



След победата на Върховния Бог светът се обновявал и преподреждал отново в двуединните Време и Пространство - теквали трите реки на плодородието (мляко, мед и вино), които според времето на тяхното добиване от хората очертавали не само основните годишни сезони (пролет, лято, есен), но и основните пространствени посоки по хода на Слънцето (изток, юг, запад). Отсъствието на посоката "север" и сезона "зима" подсказва, че тяхното двуединство указва на мястото и времето на Двубоя. Сега разбираме защо в българския фолклор песните за двубоя между Добър Юнак (с черти на Върховен Вселенски господар) и "лютия змей" се изпълняват на големия християнски празник Коледа (25 декември) - той наследил най-важния годишен обред от предходната епоха, който се празнувал в деня на зимното слънцестоене (21 декември).



И така, митът за Двубоя между Змеебореца и Змея на Дълбините бил своего рода инструмент (средство) за преодоляване на най-критичния момент в ритмиката на Космоса - при прехода от Стара към Нова година. Тъкмо тази негова характеристика му позволила да бъде приет за Основен мит, чрез който били преодолявани и много други календарни ситуации, които се схващали като критични (преходни) - например преходът от един сезон към друг. Затова в българския фолклор характеристиките на змееборци имат светци, чиито празници са в близост до моментите на смените на сезоните - освен Св. Георги такива са още Св. Петър, Св. Илия и Св. Димитър.



Вече отбелязахме, че прикрепването на мита за убийството на Змея към фолклорното житие на Св. Георги е сравнително късно явление и трябва да се обвърже с митологичните представи на народите, които приели християнството малко преди 10-11 век. И макар че и други светци са описвани като змееборци, най-популярен е Св. Георги, а това без съмнение подсказва голямата роля на неговия празничен ден (23 април) в техния езически календар - както знаем, змееборският сюжет се свързва най-вече с новогодишния преход. Така въпросът, на който трябва да си отговорим, е каква е връзката на 23 април (или на дата, близка до тая) с някакъв край на Старата и Начало на Новата година.


За старите българи земеделската година била ог Гергьовден до Димитровден.

Всички знаем, че ходът на Слънцето очертава четирите годишни сезона, чието начало е в точката на най-слабото му греене - вярвало се, че годината "умира" в точката на неговата "смърт" през зимата (към края на декември денят е най-кратък, а нощта най-дълга). В миналото знаели за още едно годишно начало, което ориентирали по хода на Луната - то се падало в ранната пролет, на 1 март.

Очевидно, 23 април не попада в нито една от двете важни календарни ситуации - тази дата е по-близка до времето, когато се сменят сезоните пролет и лято. Тогава земеделецът виждал как всичко посято от него започва да расте буйно (цъфтели плодните дървета, оформяли се житните класове) и той с радост предчувствал богата родитба. Тогава и овчарят изкарвал за пръв път на обилна паша своето стадо, в което до своите майки припкали и младите агънца. И макар нищо по Земята да не давало знак за някакъв Край на годината, митологичната вяра карала хората да внимават - по традиция те се вглеждали към нощното Небе, където ритъмът на Времето се отмервал от още едно небесно светило. Това било съзвездието Плеяди (нашият народ го нарича Власци, Квачка или Кокошка с пилета), което през цялата година също очертава "свои" четири сезона, и подобно на Слънцето има две важни положения, но те се виждали само в полунощ.

Плеядите

През ноември то било над главата на наблюдателя и в този момент поемало характеристиките на Полярната звезда (и съзвездието Голяма Мечка) като "пъп" на нощното небе (един вид Център на Небето, който очертавал невидима вертикална линия между участниците в обреда и Бога). От април до юни то не се виждало на небосвода и се вярвало, че е "под" наблюдателя, в Долния свят (Преизподнята), поради което си го представяли и като вредоносно чудовище. Ето тази втора важна ситуация хората смятали за свързана с хода на Слънцето, което през това време се въздигало на дневния небосвод и греело все по-силно (за да стигне в средата на юни своята върхова точка, когато денят е най-дълъг, а нощта най-къса).

И тъкмо защото на 23 април вечерта след залеза на Слънцето съзвездието Плеяди също залязвало, но се показвало на изток едва в началото на юни, хората вярвали, че Слънцето "посича" змееобразното чудовище (митологичен образ на Плеядите в тази позиция) и то се скрива под земята. Допълнителен повод за тази битка били поразиите, които в края на звездния годишен цикъл вършел този митологичен Змей на Дълбините - в периода между април и юни той унищожавал труда на земеделеца чрез унищожителни градушки (затова наричали Змея с името хала, което на гръцки език значи "град, градушка&quot:) и пращал неизлечими болести на стадата.
След приемането на християнството довчерашните езичници разпознали в образа на Св. Георги едно свое по-ранно божество на възмъжаващото Слънце и в техните представи той се превърнал в млад воин, победител на чудовища (нашия народ ги нарича змей, ламя или хала).



Днес легендата за Св. Георги и ламята е само фолклорен спомен от времето на нашите прадеди, които искрено вярвали, че той наглежда посевите и стадата и в случай на нужда ги защитава с оръжие в ръка. А може би той все още язди своя бял кон призори по росните ниви на ония, които с благочестива вяра, труд и пот на челото осигуряват нашия хляб...

Няма коментари:

Публикуване на коментар