неделя, 17 май 2015 г.

СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА

ПРАБЪЛГАРСКИ И БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА
ОТ ДУНАВА!



Изворското съкровище от втората половина на ХIV в.

Изворското съкровище е открито през 1994 г. в близките околности на Варна и предадено в Националния исторически музей, където може да се види и днес. Направените допълнителни разкопки доказаха неговата автентичност. Съдържа торкви, гривни, обеци-наушници и пръстен от злато и сребро, както и златна монета на император Андроник II с Андроник III. Особеното му място след големите средновековни съкровища се определя както от точното му местонамиране, така и от значителния брой обеци и наушници - общо 16.

Като обем съкровището заема средно положение в редицата от големи съкровища от втората половина на ХIV в. От масовите типове накити обаче го отделят скъпите метали, както и присъствието на торквите, които се приемат за белег на знатност. Това ни насочва към хипотезата, че съкровището представлява укрити в смутни времена семейни накити на дребен местен болярин.



Обици-наушници от Никополското съкровище

Преглед на историческите събития от втората половина на ХIV в. в този край, които могат да са причина за трезорирането на съкровището, показа, че такива събития са само три. Две от тях са в самия край на века - походът на Али паша към Варна през 1388 г. и действителното завладяване на Добруджанското деспотство след 1393 г. и тогава няма начин да обясним отсъствието в съкровището на харатерните за края на ХIV в. накити.

Най-ранна е обсадата на Варна от войските на савойския граф Амедей VI - 25 октомври - 18 ноември (21 декември) 1366 г. Същинските военни действия, изглежда, продължават само между 25 и 29 октомври, когато са изпроводени пратеници за преговори в Търново. След тази дата военните действия са прекратени. Към трезорирането на Изворското съкровище в периода 25-29 октомври 1366 г. ни насочва отсъствието в съкровището на характерни за края на на ХIV в. типове накити като боздугановидните наушници с богата украса, кухите торкви, масивните гривни, така добре познати от останалите големи съкровища и гробни находки.



Съкровището от гр. Никопол,
XIV-XV в.

Съкровището е открито случайно през 1971 г. в местността Харманлъка, на около километър източно от дунавския град Никопол. Накитите от Никопол приличат на тези, които носели знатните българи, изобразени по стенописи с малкото запазени църкви от Второто царство - при Калотина, Земен, Бояна. Вероятно Никополското съкровище е фамилна ризница, заровена при османското нашествие или по-късно, когато животът на оцелелите знатни българи станал още по-несигурен.

В бронзов съд били заровени 320 г. златни и 3.5 км сребърни предмети. Повечето от тях са накити - чифт тежки златни наушници, златни гривни, златна огърлица с висулки, сребърни торкви (нашийни гривни). Заедно с накитите са намерени и 157 разнообразни златни и сребърни копчета и висулки, предназначени за украса на дрехи. Торквите свидетелстват, че притежателите на съкровището са били знатни хора, тъй като торквата в средновековните, както и в древните общества, е инсигния - знак за високо обществено положение.
Към съкровището принадлежат и съдове от благороден метал - две кръгли сребърни тасчета с посветителски надписи на български език, и голям сребърен елипсовиден тас от сребро с позлата. Сред съдовете има и две сребърни лъжици с изящни дръжки, на които е гравирано името Балин. Това навярно е името на последния собственик на скъпоценностите. Лъжиците са датирани към XIV в.


Варненското златно съкровище от средновековни накити

Находката е открита в южната част на града и включва 3 златни пръстена, 2 обеци, колан, диадема и множество златни монети.
   
    По думите на директорът на Регионалния исторически музей д-р Валентин Плетньов  съкровището датира от втората половина на 14 век - времето на българските царе Михаил и Иван Александър. Според археолога предметите са били скрити от турските набези малко преди завладяването на България.





Средновековна съкровищница

На вниманието на посетителите в Археологическия музей Варна е показана и най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII–ХIV в. Това са няколко съкровища – великолепни образци на средновековното златарство, открити при с. Долище, Варненско. Състоят се от гривни, огърлици, обеци, пръстени, апликации от прочелник.


„Съкровищата на средновековна България”
Гривните са от висококачествено сребро, плетени, с плоски краища. Обеците се отличават с разнообразие на формите и украсата, изпълнена с филигран и гранулация. От съкровищата са и две позлатени сребърни нагръдни иконки с надписи на гръцки език. Те са с релефни изображения на Благославящия Христос и светците Св. Георги и Св. Тодор Стратилат.

Все от същите съкровища са и мъжките колани, изработени от червена, златотъкана коприна. Те са украсени със сребърни позлатени апликации и имат токи и накрайници с геометрични и растителни орнаменти, змейове и лъвове.

    

Отделно са представени накити, намерени във Варна и околностите. Специално внимание предизвиква женския сребърен колан, златните плетени гривни и златния пръстен печат.




Златното съкровище от Преслав
Преславското съкровище е българско средновековно съкровище, датирано към 10 век сл.Хр., открито през 1978 г. край Преслав.

Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 - 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.

Съкровището е открито случайно през 1978 г. в местността Кастана. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г.


В началото на XX век (през 1901 или 1902 г.) край с. Врап, Албания е намерено съкровище. В крайна сметка всички предмети с изключение на два (една купа в The Walters Art Museum, Балтимор (Baltimore), Мериленд, САЩ и един бокал в Археологическия музей (Archaeological Museum), Истанбул, Турция), са се отзовали в The Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк. Общото им тегло е 6.9 кг: 5,5 кг злато и 1,4 кг сребро.



Съкровището от Врап

Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н



Съкровището от Велино

Съкровището от Велино, Шуменско, намерено при разкопки на погребение от некропол е много близко по изработка със съкровището от Врап, което подтвърждва българския произход на артефактите от Врап.

Aпликацията принадлежи към коланен накит, който представлява знак за ранг в прабългарската езическа идеология. Материалът и художествената стойност на изработката показват, че притежателят е имал висок статус. Украсата е зооморфна –  образът на грифон е предаден ажурно в полето, затворено с рамка. Символиката на грифона носи дълбок смисъл, свързван с царската идеология още от Древния Изток. Характерното е, че той се среша и в много произведения на Евразийските степи от І хил пр. Хр., както и по-късно сред народите на Преселението, но особено място заема той в изкуството на аварите. Обикновено този тип украса с грифон върви заедно с апликации украсени с растителни и геометрични мотиви в стила „грифон-повлек”, характерен за аварския стил от веремето на Втори аварски хаганат. Украсата на апликацията намира много близък паралел с украсата на златния колан от съкровището от Врап, Албания, свързвано с прабългарите на Кубер и аварската металопластика.


 
  Намирането на все повече произведения в този стил по днешните български земи показва, че те навлизат след разпада на Аварския хаганат по времето на хан Крум, но също така и че е възможна тяхната изработка и по нашите земи.

ПРАБЪЛГАРСКИ И БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА
ОТ ВОЛГА!







СЪКРОВИЩЕТО НА КУБРАТ!




Съкровището от Мала Перешчепина или Перешчепинското съкровище е най-значимото българско съкровище и едно от двете (с Нагисентмиклошкото) извън съвременното българското землище. Значението му се определя от факта, че в съкровището е дешифриран мечът на Кубрат с дължина 94 см. Изработен е в Източната Римска империя, и е подарък от император Ираклий на зет му от 30-те години на 7 век.

През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е открито съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва археологичния обект с Велика България. Съществува и хипотеза, че той е свързан със смъртта на Кубрат или дори е мястото на неговото погребение.



Няма коментари:

Публикуване на коментар