събота, 18 ноември 2017 г.

Свещеното семе и зараждането на живота. II част

СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ НА ВСЕМИРА

Източник: http://istoryavshevici.blogspot.bg/2017/11/ii.html


Македонски мотиви от книгата на Ангелина Кръстева- Македонски национални шевици 1975

В
I част „Свещеното семе и зараждането на живота засегнах някои основни и архаични символи, присъстващи във везбата, между които несъмнено попадат изправения и завъртяния равнораменни кръстове. Този именно символ „кръстът“ съпътства представите на човека за видимия и невидимия свят от най-дълбока древност.



Както вече демонстрирах чрез анимирана илюстрация, идеята за кръста вероятно се заражда като илюстративно средство, показващо разрастването на семето. 

    
С това обаче далеч не се изчерпва смисълът и значението, който носи този символ. В много отношения той се явява базисен и основен за цялата човешка цивилизация.

В неолитните представи на първите земеделци кръстът очевидно въплъщава в себе си една особена характеристика на Богинята-майка – двойственост, но в единение. Изправеният кръст чисто графично представлява една вертикална линия и една хоризонтална, които се пресичат. Една от идеите около която се обединяват изследователите на символа е че вертикалът носи мъжка информация, а хоризонталът - женска. В кръстът може да бъде съзрян и онзи свещен акт между мъжкото и женското, от който се инициира зачеването. В неолитните представи Богинята-майка съчетава и двата компонента.


Друг символ, който произлиза от кръста или разрастващото се семе и също е изключително древен, е този на кръста с четирите точки. 


В тази публикация ще се опитам да представя не само неговото най-древно значение, но също така и какво той е предавал като информация в различни култури и епохи на човечеството. 
Нека припомня накратко как чрез семето се илюстрира един процес, който условно наричам „плодене и овладяване на нови пространства“.

„След като семето  „центъра“ бъде засято започва процесът на нарастване. Така се ражда символът на кръста, който след като достигне своя апогей, разделя визуалното или иначе казано „овладяното пространство“ на четири части, тоест новото пространство е отбелязано и разграфено. Следва да бъде принесено (засято) семе в новото разграфено пространство. Така се появява символът на кръста и четирите точки.“

Само по себе си семето не носи мъжка или женска информация. Подобно на Богинята, то ги съчетава и съдържа в себе си.

При хората определящ фактор за пола на детето е мъжа. Какъв ще е полът на бебето зависи от това, какъв сперматозоид ще оплоди яйцеклетката. Тя съдържа винаги една женска Х-хромозома и ако се оплоди от сперматозоид с Х-хромозома, бебето ще е момиче. Ако обаче сперматозоидът носи Y-хромозома, бебето ще е момче. Статистически вторият вариант е по-често срещан. През първите седмици след зачеването мъжките и женските ембриони са съвсем еднакви. Развитието на половите органи започва едва след седмата седмица на бременността. Важна роля при това играе т.нар. SRY-ген – определен дял от Y-хромозомата. Той отговаря за развитието на тестисите и за продукцията на мъжките полови хормони. На ехограф малката разлика става видима едва след 16-ата седмица на бременността.

Хората, овладели земеделието през неолита (новокаменната епоха), са гледали на сеитбата като изключително свещен акт, който се е асоциирал и с тайнството на сексуалния акт при оплождането на жената, където мъжът се явява своеобразен сеяч.

Интересни фрагменти от антични автори ни разкриват, че земеделието като средство за прехранване и познанието за него е дадено на хората от тракийския бог Дионис-Сабазий. Първо това знание е споделено с неговия народ, но Дионис и неговите походи (шествия) овладявали все повече земи и народи. Ето какво споделят някои от тези автори за походите му към Индия.


Диодор пише следното: "Дионис дойде отдавна, когато индийският народ все още живееше в селата. Той успя да завладее цялата Индия, защото там няма голям град, който да се противопостави на неговото технологично превъзходство. "По-късно четем:" Освен това той построи важни градове като премести селата в подходящи места ". Ариан пък отбелязва: "Нито са имали индийците градове ... но когато дойде Дионис и стана владетел над индийците, той построи градове ..."

Мегастен от своя страна твърди, че Дионис е първият градоначалник на Индия и строител.


И също така Дионис прави от индийците фермери. Преди това те са преживявали от сурово месо.

Цитатите са от книгата на Allan Dahlaquist „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“

В древногръцката митология Деметра е тази, която дава това познание на Триптолем, син на цар Келей, който става неин жрец (Омир V 153, 474), на когото Деметра подарила златна колесница с крилати змейове и му дала семена от пшеница. По заповед на Деметра той обходил цялата земя и научил хората да засяват земята (Аполодор I 5, 2, Хигин fab. 147).  

Деметра дава мисията на Триптолем да разнесе по света познанието за изкуството на земеделието. Източник: ТУК
Ако приложим археологията върху разказа от античните автори, то персонажът на Триптолем е на човек от новокаменната епоха и не би могъл да има нищо общо с гръцката култура. Логичния извод е, че както много други, така и този фрагмент от древната история на балканите, касае палеобалканското население и е преминало в античната история на древна Елада от старото балканско население, което гърците овладяват и частично асимилират.

Деметра е едно от божествата, които кореспондират с Кибела и в този смисъл с Богинята-майка при хората от халколита.

Във волжко-българската летопис се разказва, че основател на българския народ е алпът (върховен дух - божество) Субан, Сабас ( Сабазий-Дионис). Той обединява в съюз седем причерноморски родствени племена, познати ни и като траки и троянци. В летописа те са наречени под общото название саклани. Той е представен като син на слънцето и луната. В летописа зад тези небесни тела също стоят божества. Алпът, олицетворяващ луната в летописа, е и майка на третата генерация божества или иначе казано - майка на боговете или Богинята-майка. Именно за Субан се казва, че научава първо своя народ на земеделие и животновъдство. В летописа има и важни пояснения, от които може да се разсъди, че това се случва именно през неолита, тъй като доста описателно се илюстрира какви са строителните похвати на балканското население през този етап, какво е въоръжението и облеклото му и с какво основно се препитава.  

Защо ви занимах с тези няколко фрагмента от различни източници и древни летописи ли? Защото е важно да се отбележи, че винаги, когато става въпрос за земеделие, нишката ни отвежда към Богинята-майка и Дионис.

За древните хора, придобили божественото знание на изкуството как да обработват земята, това е било свързано с определени ритуали и мистерии. По време на Елевзинските мистерии, основани от Деметра и посветени на нея и дъщеря й Персефона, под формата на драма се представяла историята им - извършвало се бракосъчетание на небето и земята и се оповестявало раждането на дете, което било показвано на участниците символично във формата на житен клас. 

Деметра и Персефона / Източник на изображението ТУК
В тези ритуали бил представян целият жизнен цикъл. Животът и смъртта, оплождането (сеитбата) и раждането.

Свидетелства за тези тайнства и ритуали през неолита се намират особено по идолната пластика, върху която са изчертани магичните символи на тези практики и вярвания. 

Идолни пластики на бременната Богиня от култура Кукутени - Триполие / Източник на изображенията ТУК
Често върху коремната област на женските фигурки се среща символът на кръста с четирите точки, но вече затворен в пространството на ромба или квадрата. Символ, тълкуван като оплодена утроба, засята нива (поле) или решетка на олтар. Именно този символ много често се среща и се е съхранил и до днес във везбата. Най-често той е по женски дрехи на жени във фертилна, тоест детеродна възраст, когато се среща по мъжки дрехи се свързва със земеделието и се възприема като засята нива.

Във българската везбена традиция е съществувала практика по подобен начин на това, което виждаме начертано върху коремната област при идолните пластики. Веза се символът на бременната Богиня-майка или върху ризата под престилката, или на ръкавите. Ритуалното значение, което се придавало е да се инициира безпроблемно раждане и придобиване на дете.

Руският археолог академик Борис Рибаков представя изключително ценни данни именно за този символ в своята книга "Язычество древних славян". Той назовава тази композиция образуваща символа „ромбо-точкова“. Например Рибаков регистрира, че в някои руски области този символ се шие най-вече върху дрехи на жени във фертилна възраст и дрехи за сватбен ритуал. И не се среща върху дрехи на деца и възрастни жени.

Ето нещо интересно, касаещо сватбения ритуал и този символ:
„ Връзката на ромбо-точковия модел със сватбени ритуали и с бита на младата омъжена жена ни кара да обърнем специално внимание на него, тъй като целият сватбен ритуал е пропит с магическо съдържание и преди всичко магията на плодородието. Общоизвестно е, че идеята за плодородието в сватбените ритуали се появява в две форми: първо, като бъдещата плодовитост на булката-момиче, и второ, като плодородието на орната и засята земя (хляб, зърно, подложка от слама и т.н.). Жената е оприличена на земята, раждането на дете е оприличено на раждането на ново зърно, клас. В това синхронизиране на аграрните и женските принципи се отразява не само сходство и прилика на същността на двете жизнени явления, но също така желанието да се слеят със същите заклинания и добри пожелания за щастието на новото семейство, раждането на нови хора и производителността на полетата, обезпечавайки това бъдещо щастие.“

Огромен интерес представлява записът на етнографа В.В. Богданова за това как е била прилагана ромбо-точковата схема в Беларус през 19 век.

При изграждането на нова къща (която е естествено продължение при образуването на ново семейство), ръководителят на семейството е трябвало да освещава участъка земя, предназначена за построяването на ново жилище. За тази цел той чертаел на земята голям квадрат с размерът на пространството, което ще бъде овладяно. Разделял квадрат на четири части, така че да се образуват четири малки равни квадратни полета. Тогава собственикът на бъдещото владение отива "до всичките четири страни "и донася в четирите полета по един голям камък. Камъните били поставяни в центъра на всеки малък квадрат, на земята. След това земята на бъдещия имот се счита за осветена.

Покрив на къща в Нова Зеландия. Живущите в нея са индийци / Цялата история ТУК
Разбираме, че белоруският селянин освещавал земята си посредством същата ромбо-точкова композиция, която момичетата са бродирали сами на сватбените си дрехи.

За разлика от днешното материално естество на обществото ни, което възприема естеството на нещата за даденост, в онези далечни времена хората са разбирали, че когато заемат ново пространство, то не трябва да бъде заето само като парче земя, но трябва да бъде овладяно и от невидимия свят. Ритуалът за освещаването на земята, върху която ще се строи нов дом има за цел именно това: овладяване на пространството и от невидимия свят, като се изтласкват духовните нечисти сили, които биха възпрепятствали благоденствието на новия дом. Така се изгражда и защита, като земята се посвещава на Богинята. Дома се превръща в семеен храм, а домашното огнище в олтар. Пространство, в което ще бъде съхранявана любовта между мъжа и жената и ще се родят деца - своеобразна жътва от сеитбата на любовта им.

Във времето на античността виждаме ромбо-точковата композиция на съдове от древна Елада. Символът се изобразява около половите органи на лъвове, жребци, грифони и др. Понякога ромбо-точковата композиция е в свастика с меандрови извивки. Такъв знак е поставен до половия орган на елена на Артемида на изрисувана ваза от VII в. Също така се среща и на олтари, предназначени за пренасяне на първите плодове.

Античен съд от края на VIII в. Пр. Хр., Митрополитския музей на изкуството. / Източник ТУК

Източник: ТУК
Такива олтари се срещат още от неолита. Женските идолни пластики често са на бременни жени, върху чиито кореми е изобразен същият магичен символ. В тези композиции често около символа има и две други фигури на пазители, охраняващи този ареал. Нерядко това са змии.

Знака за засято поле на предмети от енеолита - 1.Олтар за принасяне на първите плодове 2. Идолна пластика на Богинята 3. Антично изображебие на сфинкс / Източник: ТУК
 
Везба по горната част на ръкава на Плевенска риза от поречието на река Вит. Колекция: Радослав Радков Фотография: Славян Стоянов
Но нека сега погледнем по-тясно какво тази композиция би могла да означава през неолита и каква информация се е съхранила от различни епохи и култури за този символ.

Очевидно от самото си възникване той е тясно свързан със смъртта и живота. В цикъла на живота той касае семето и силата, която се съдържа в него за нов живот, с плоденето - сиреч разширяването, и в този смисъл - с овладяването на нови територии и пространства. Когато трябва да бъде разгледан въпросът за смъртта (която в друг аспект е раждане навътре при земеделската култура), това представлява засяване на семето и полагането му в земята (утробата на майката земя) за периода на зимата. Добре известно е че този сезон кореспондира със смъртта или времето на почивка, но идва пролетта и раждането на новият живот. Времето на възраждащата се природа. 

В контекста на смъртта това представлява идеята за възкресението. Именно винаги в този контекст срещаме символа във всички епохи и култури. Тази му функция го прави незаличим. Той се съдържа в самия кръговрат на живота. Тази констатация абсолютно логично би ни ориентирала, че символът неизменно би трябвало да присъства и в погребалните практики.

ЕГИПЕТ

Древногръцкият историк Диодор Сицилийски цитира думите на египетските жреци, че смъртните управлявали Египет не по-малко от пет хилядолетия. Царството на хората било предшествано от властта на герои (полу-богове, хибриди), а още по-рано от богове, които управлявали невероятните 18 000 години. Древноегипетският жрец и историк Манетон също започва своя списък на владетелите на Египет с династията на богове и полубогове. 

Как вие ще гледате на тази информация и с каква сериозност - в случая не е от значение. За настоящата публикация е важно какви вярвания и предания са се съхранили от периода на боговете и в какви практики са останали те, касаещи конкретно дискутирания символ.

Относно равнораменния кръст и разбирането за четирите страни на света за хората от древни епохи не е израз на просто ориентиране в посоките, а представлява концепция на структурата на Вселената, законите и управлението в нея.

Това се разкрива в древноегипетската история за Хор и неговите четири сина. 

Лейди Мерезимен, певеца на Бог Амон, дарява подаръци на Озирис и "Четирите сина на Хорус". Египетски панел, изобразяващ Четирите синове на Хорус (вляво), обикновено стилизирани. 25-та династия, 715-656 г.пр.Хр. / Източник: ТУК
Символът като приложение се среща не къде да е, а именно в погребалните практики и по-конкретно в процеса на балсамирането. Синовете на Хор са считани и като четирите стълба на мирозданието, четирите управители. Не просто на видимия, а и на невидимия свят. Нека първо илюстрирам самата схема, съотнесена към тези вярвания, след което ще я коментирам.



Анимирана схема:


Ще започна с раждането на Хор.

Хор е син на Озирис от Изида.

Изида е древноегипетска богиня на семейството, символ на брачната хармония, мъдростта и брачната вярност на съпругата към мъжа дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите.

Озирис е божеството, което представлява възраждането; този, който никога не умира. Той е персонификация на плодородната обработваема земя от Делтата. Той поддържа равновесието и годишния цикъл на сезоните. Същността на Озирис като божество на семето, заровено в земята по време на покълването в голяма степен помага (по аналогия с нея) за утвърждаването на хтоническия характер на Озирис.

Ще отнеме много време да задълбаваме в това, което се е запазило за тяхната история. Затова ще премина директно на тази част от историята на Хор, която касае обсъждания символ.

Хор е считан за първия фараон от династията на Боговете. Неговите синове, заедно с него, придружават и защитават всеки следващ фараон в преминаването му през подземния свят в обиталището на боговете. Именно заради това в ритуала по мумифицирането на мъртвеца персонажите на четирите сина участват като хранители на органите на тялото. 

Поглед отгоре. Стенопис от гробницата на Рой в Луксор / Източник: ТУК
Обърнете внимание на декорацията на тавана от следващата фотография или я разгледайте цялата гробница в посочения линк: Гробницата на Рой ТУК
Съдовете, които служели за съхранение на вътрешностите на мумиите, се наричат канопи. Те са четири на брой: един - за черния дроб, втори - за белите дробове, трети - за стомаха и четвърти - за червата. В началото всеки от тях бил покриван с плосък камък. В епохата на Новото царство похлупакът приемал формата на човешка главата, а в Късната епоха всеки от канопите бил оформян като зооморфните персонификации на синовете на Хор, осигуряващ правилното функциониране на съответния орган на живото тяло: Имсет - с човешка глава, Хапи - с глава на песоглавец, Дуамутеф - с кучешка глава и Кебехсенуф - със соколова глава. Била осигурявана двойна защита: първата - от синовете, а втората - от женските божества Изида, Нефтида, Нейт и Селкис.

Ето каква била схемата на разположението им:

Сандъка с канопите от гробницата на Тутанкамон
Във вътрешното пространство те се разполагали точно в схемата на ромбо-точковата композиция, а външния периметър - защита в четирите посоки, изграждали четири женски божества.

Така защитен от злите сили в отвъдното, процесията на фараона можела да потегли към другия свят.

Интересното в случая е не само магичната схема, по която била изграждана защитата, а че тези четири сина в древноегипетските вярвания представлявали и четирите управителя и колоси на всемира, отговарящи и защитаващи небесната хармония от злите сили.

В следващата схема е изобразено именно това небесно позициониране:


Изненадващото е или може би не е, че това е свода на римски катакомби, а личността по средата е Орфей. В Рим тази представа преминава именно от древните балкански мистерии още от времето на пеласгите и практикувани от траките, откъдето навлизат и в древна Елада.

Следващото изображение е от още по-късна епоха и за някои може да е още по-изненадваща, а за други - ни най-малко, но тя е факт.


В образа на херувими са представени четирите евангелия, съдържащи Божието слово (семе) и илюстриращи зооморфни характеристики на Божия син. Човешкият персонаж илюстрира човешката му страна, Лъвът илюстрира царствеността и господството, Телецът – неговото смирение и слугуване и четвърти е образът на Орела, илюстриращ неговия божествен характер. В старозаветното писание херувимите в книгата на Езекил се описват именно по този начин: като същества, съчетаващи и четирите образа. В християнските представи ръководството на небесната шир е поверена на четири херувими (колоси), поддържащи хармонията и грижещи се за нея. Това са Михаил, Гавраил, Рафаил и Уриил. 

Кликнете за да увеличите

 Навсякъде в тези илюстрации, макар представящи различни епохи и религиозни представи, ние виждаме същата тази композиция на кръста и четирите точки и една пета (по средата), от която четирите се зараждат.

-          В митологията на маите небето почива на четири ъглови стълба, с изключение на петия, намиращ се в самия център;

-          В славяноезичните народи и в древна Индия също съществува идея за четири свещени стълба, които са свързани с четирите краища на света и били посветени на съответното почитано божество;

-          Асирийските царе и управителите на древно Перу наричали своите империи на „четирите страни на света“, което имало значение на „целия свят, цялата земя“;

-          Акадския цар Нарамзин (края на 3 хил. пр. Хр) се титулувал „могъщ цар на четирите страни“;

-          В Камбоджа на четирите страни на царското владение имало четириъгълни кули, символизиращи силата на владетеля, която се простирала до „Четирите страни на света“.
И така, нека отново се върнем през Египет към неолитната епоха и значението на символа. Във всички разгледани примери стана ясно, че схемата изпълнява както защитна функция спрямо живота, така и подсигуряваща правилното действие на репродуктивните и детеродни органи при хора и животни. Възраждащата сила при сеитба и възкресенската сила, или така нареченото „новораждане“.

Схемата при съхраняването на канопите в Египет буквално на 100% съвпада с един мотив във везбата, който носи името елбетица и също е символ, идващ от дълбините на неолита.


Както при квадратния сандък, съхраняващ канопите (синовете – семената на Хор) външната защита се осигурява от четири женски божества, така и точките (семената), разпределени в четири сектора от централния кръстообразен символ и разположени в ромбоидно или квадратно пространство, се охраняват и заобграждат от изображения на богини. Не е ясно точно кога изправеният кръст започва да се асоциира със слънцето, но така или иначе и Богинята-майка и слънцето като нейно дете, споделят този символ. И в този смисъл Хор (чийто символ е слънце с криле), семената му (четиримата му сина) и охраняващите ги богини (между които е и самата Изида – майката на Хор) е изумителна аналогия. Нека го илюстрирам посредством едно схематично прилагане на ромбо-точковата схема с канопите върху една елбетица.   


След всичко, което виждаме в Египет, то несъмнено би трябвало да съществува в погребалните практики и на Балканите. От диалозите на Платон – “Тимей” и “Критий” научаваме историята за потъналата Атлантида. За нея разказва на Солон най-старият египетски жрец в град Сайс. Заедно с разказа за Атлантида, жрецът разказва, че самият им храм и град Саис е основан от Божества и население, дошло от Балканите. Сайс е градът, от който започва началото си първата Египетска династия. Жрецът разказва на Солон, че именно там - на Балканите, богинята Атина Палада създала и въздигнала народ, нямащ равен между човеците. Нека цитирам самия диалог: „…във вашата страна е бил създаден най-прекрасният и благороден род между хората, от който произлизате и ти, и целият ви днешен град.

Жрецът всъщност говори за град Атина, но не за античната Атина, в която живее Солон, а за предпотопна Атина, когато са живеели само пеласги, старото балканско население. Той ясно подчертава, че говори за времето преди последния голям потоп. „Солоне, някога, преди най-големия унищожителен потоп, сегашният град Атина е бил най-добър във военното дело и във всичко е бил изключително добре устроен със закони. Разказва се, че в него са били извършени най-прекрасни дела и че е имал най-добрата държавна уредба от всички, за които сме чували под небето.” Жрецът продължава със следните думи: „Няма да откажа и ще разкажа заради теб и вашия град, а най-вече заради богинята, която е получила в да, отгледала е и е възпитала вашия и нашия град - най-напред вашия с хиляда години преди нашия, като получила зародиша му от Гея и Хефест.

Това, че античните гърци превземат Атина и започват да асимилират местното население е добре известен факт и за който разбираме от много други антични автори не е най-важното в настоящото изследване. По-интересно е това, което жрецът казва за богинята Палада, както и за народа, който идва с нея и създава град Саис и дава началото на Египетската цивилизация. И сега идва интересният момент: името, с което наричат Палада в Египет е Нейт. Можете да хвърлите един бърз поглед на разположението на женските божества, охраняващи в ромбо-точковота композиция. На север охранява именно Нейт (Атина Палада).

Добре е да се знае, че с разрастването на божествения пантеон праисторическата Богиня–майка се олицетворява с много женски божества, нейни дъщери. Все пак тя е майката на боговете. Спомнете си какво казва за зародиша на този балкански народ египетският жрец. Той е поверен на Атина от Гея (Майката земя)  - богинята, родила второто поколение божества.

Интересен фрагмент, касаещ Богинята-майка изниква и от волжко-българската летопис. Там Богинята в диалог със своя син Субас (Сабазий-Дионис), разказва че хората на Балканите я наричат и Балада- име, което изключително много й харесвало. Смисловия превод на това име е „Великата мъдра бяла змия“. В древността образът на змията не носи негативен смисъл, какъвто й бива придаден в късното християнство. Подчертавам „КЪСНОТО християнство“. (За онези, които искат да разберат повече за това: прегледайте този материал)

На змията се е гледало като на пазител, съдържател на божествено познание. 
  
И така, нека хвърлим поглед на някои артефакти от тракийски владетелски погребения. Ето какво е открито в „Голямата косматка“, където е извършен погребалния ритуал на Севт:




Тази златна слънчева розета от владетелската конска сбруя е изключително показателна. По средата виждаме слънчевия лик, чиито лъчи образуват добре познатия ни мотив от везбата „осем лъчева звезда“ . Под него виждаме съчетание между вертикален и завъртян кръст. Фигурите илюстрират своеобразна четиристранна защита от четири лъка и стрели. Стрелите образуват изправения кръст, а тетивата на лъковете - завъртания кръст.

Още по-интересна е цялостната композиция от конската украса:




За да не навлизам в задълбочен анализ се постарах да организирам украсата посредством цветови диференции. Считам, че вече сами можете да видите добре представената „ромбо-точкова“ схема. В конската украса на Севт по средата виждаме зооморфен образ на лъв, който илюстрира няколко специфични характеристики (върховен владетел, върховен Бог, слънцето). В розетите-точки са представени четири антропоморфни образа. Дали ще бъдат тълкувани като слънчеви и лунни - няма да коментирам в момента. По-важното е, че между тях има същите категорични диференции, които срещаме често цветово в точките при везбата, така и при канопите – синовете на Хор в Египет. От двете страни точковата композиция е оградена с два зооморфни образа на еленици - една от най-забележителните персонификации на Богинята-майка.


Ето още нещо, което не е за подминаване, от откритите артефакти в „Голямата косматка“:

От доклада на Георги Китов научаваме следното: „Широка 25-метрова алея води от периферията на насипа към фасадата на храма. Вход в средата й е начало на 13-метров коридор, в дъното на който има втора фасада, а зад нея три последователни помещения – правоъгълно с двускатно покритие, кръгло с купол и монолитен саркофаг с погребално ложе. В правоъгълната камера лежи скелет на кон, кръглата е затваряна с двукрила мраморна врата с пластични имитации на глави от сковаващите дървените дъски железни гвоздеи. Моделирани са умело и две човешки лица, за които има основания да бъдат тълкувани като изображения на Сабазий и Загрей. Третата камера наподобява саркофаг и в нея е извършен ритуалът по погребването на тракийски първенец. След смъртта му мраморната врата е начупена и къс от нея с образа на Сабазий е поставен в източния край на леглото. Върху него е намерен да лежи златен венец. До него са разположени два алабастрона, златен перфектно изработен киликс и предмет с форма на средиземноморска мида в естествена големина, каквато е използвана за прототип на емблема от петролната компания Шел. Подът е покрит със златотъкан килим, върху който са подредени предметите от инвентара. В югоизточния ъгъл са изправени три големи керамични амфори, а до тях фиала и каничка-ойнохое от сребро с устията надолу. В противоположния югозападен ъгъл са струпани предмети на въоръжението – шлем халкидски тип със сребърна позлатена апликация за челото, наколенници с изображения на богини, ризница с кръгла златна украса с изображение на свирепа лъвска глава и железни апликации със свастики, върхове на копия, меч в ножница с две златни правоъгълни пластинки и релефи на въоръжени младежи върху тях. Тук е поставена и торба с пълен комплект украси за конска амуниция, вероятно на принесения в жертва в първото помещение кон. За учудване те са от злато, какъвто случай се наблюдава рядко в Тракия. Нечелникът е с растителна украса и триизмерна глава на лъв. Две елипсовидни апликации-набузници имат глави на елени с разкошни рога. Други 4 са със силно стилизирана зооморфна украса и човешки глави, наподобяващи негърски, но представящи най вероятно Сабазий и Загрей, както е върху крилата на мраморната врата. Халка, накрайници, кръгли розети, висулки са също от злато.“

През хилядолетията в различните култури, народи и религиозни идеи символът е запазвал в общи линии употребата си в съответните аспекти, които представихме, но търпи и местни интерпретации, като умело влиза в синергизъм с представите и вярванията в съответната епоха. 

В заключение ще цитирам фрагмент от книгата на Борис Рибаков: „Невольно возникает ассоциация с христианским божеством плодородия — Богородицей, девой-матерью, изображаемой нередко так, что на ее животе показан не родившийся еще ребенок Иисус Христос. Мы знаем, что в древней Руси культ Богородицы слился с местным культом рожаниц — древних божеств плодородия, рождения «обилия». Трипольские статуэтки юных матерей были, по всей вероятности, одними из ранних предшественниц христианской богородицы, выра- зительницами идеи бессменного круговорота жизни, идеи рождающей силы зерна. Мы знаем, как тесно магия плодородия полей переплете-на с магией человеческого плодородия1. «Четыре стороны света». Только в керамике земледельческих племен энеолита впервые появляется и утверждается на тысячелетия принцип четырехкратности. Узловые знаки орнамента располагались на боках сосудов таким образом, что они смотрели «на все четыре стороны». Трипольские четырехчастные жертвенники были точно ориентированы своими четырьмя крестовинами по сторонам света, даже если это направление резко расходилось с ориентировкой стен дома. Крестообразны были не только жертвенники — знак четырехконечного креста вписывался в солнечный диск; крестообразно располагались четыре листа в орнаменте, четыре солнца на сосуде и т. д. Число четыре занимает очень важное место в трипольском орнаменте, но не столько само по себе, сколько в качестве обозначения четырех направлений. Судя по данным языка, в это время уже сформировались понятия «впереди», «позади», «налево», «направо» и, очевидно, определились понятия «юг» и «север», «восток» и «запад».“


КРАЙ НА II ЧАСТ


Добавя се библиография, описание на някой от снимките и връзки към източниците. 


Използвана литература:

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "Кръстове в шевиците от софийско и тяхната праисторическа основаЮлия Боева
  3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
  4. "Македонски национални шевици" Ангелина Кръстева  - 1975г.
  5.  "Архаични символи в бродерията" Ирен Ямами, София - 2012г.
  6. "Триполската цивилизация, антропоморфната пластика и нейното свещено значение." Светослав Сергеев
  7. "Емблемата на великата Богиня - хиксообразен кръст" Simvolznak.ru
  8. "Язычество древних славян"Борис Рибаков
  9. "Археологически открития и разкопки през 2004 г.", БАН - София 2005 
  10. Сов. Етногр. 1935г
  11. Иван Коев "Българска везбена орнаментика" 1951г.
  12. "Кръст, четирите страни на светаSimvolznak.ru